Сънувах, че искам да напиша нещо. Мечтаех да напиша нещо. Снощи разгръщах книгата с японска поезия преди лягане и навярно затова.
Но тук нищо не искам с категоричност. Онова състояние, което за пръв път усетих в Исландия - безтелесност, радикална самота. Много неща разбирам едва сега и едно от тях е как присъствието ми замърсява света.
И преди знаех, че няма смисъл от нищо, но все повече наистина го знам.
