Все си казвам: "ще напиша нещо специално за HR специалистите, с които се срещам последните месеци", но после се спирам – нито на някой му пука (освен на мен), нито ще произлезе нещо от rant-a ми.
Но защо не.
Когато в LinkedIn видя профилни снимки на усмихнати, надъхани рекрутърки (+ career coaches, people officers и трудно преводими подобни) – обикновено с очила и авторитетно скръстени ръце под защипан в делово сако бюст, вече знам как би протекла срещата. За жалост твърде добре знам.
Питам се… смисълът от тази професия не е ли да правиш подбор на кадри, бързо и адекватно да преценяваш човека срещу себе си, да задаваш правилните въпроси, да познаваш компанията си и приоритетите ѝ, да си емоционално гъвкав и пр.? Нещо такова? Откакто търся работа, виждам, че огромен проблем в намирането на такава е не просто липсата на определен опит или жестоката конкуренция, а потресаващо тромавите, неясни, объркващи и изтощителни процеси, които те смазват. Стана ми ясно също, че немалка част от този ад се дължи на зле подготвени HR-и или такива, които са толкова fresh off uni, че се притесняват повече и от теб самия.
1. Чеклистът със стандартните въпросите
Понякога почват със стандартните въпроси – разкажи ми за себе си, кои са ти най-силните страни, а понякога го пазят за финал. Само в 2 от 10 (мои) случая HR специалистът е успявал умело да интегрира тези въпроси в разговор, да подтикне към разказване на житейска история, да прояви изобретателност и интерес именно към интервюирания. Знам, че сигурно интервюират по 20 човека на ден, но ако ще е така, мисля, че тази стъпка може да бъде добре разиграна и от някой AI инструмент или анкетна форма в Google. Зубраческият подход тип "да не пропусна нещо" е доста скучен и със сигурност не снема достоверна картина за кандидата. Понякога recruiter-ът толкова се захласва от това да си изпее песента, че изобщо не успяваш да се включиш. Но пък иначе казва смело и отработено "Ако имаш въпроси, насреща съм". Не, не си.
2. В неведение за позицията, за която набира
Случи ми се с една технологична компания, която прави софтуер за зарядни станции на е-автомобили. Човекът направо си ми каза, че бил с друг профил и не знаел какво точно се изисква за ролята на content writer в същата тази компания, която му плаща заплатата. После ми зададе абсолютно нерелевантен въпрос, а после ми каза, че няма да ми прати задача (вече беше преценил, че не ставам). Според мен е хубаво поне да не ми беше споделял колко е неадекватен.
Може и по-мек вариант. HR-ът е прочел обявата, която е пуснал, но не може да отговори на въпроси, които не са му "в специалността". Няма как всички всичко да знаем, но има умни начини да изиграеш нещата в своя полза. Аз ли да ви уча? Мога, няма проблем.
3. Лоша невербална комуникация
В случаите, в които съм била на онлайн интервю (а не по телефона), съм получавала отсъстващ поглед, неспособност да задържи контакт "очи в очи" (и на това мога да ви науча), нервно клатене, ракурс "брадичка" или ставане и разхождане в стаята. Намирам го за невъзпитано и неграмотно, особено като работиш това, което казваш, че работиш. Когато не контролираш езика на тялото си, губиш толкова много неща – доверие, авторитет, автентичност на разговора, че ми става мъчно. Да не говорим, че по-малко дебелокожите от нас ще почнат да се питат "аз ли сбърках, има ли ми нещо, защо този/тази ми е creepy?..."
4. Липса на зрялост и любопитство към другия
Това може би зависи и от човека, давам си сметка. Не всеки кандидат може да говори увлекателно за опита си и не всеки HR има уменията да вижда отвъд общите приказки колко сме яки. Имала съм прекрасни интервюта с хора, които са ме гледали в очите и са се интересували от човешката ми страна. Не са ме вземали на работа, но пак мисля, че са готини. Имала съм срещи и с такива, които не са си отговаряли на имейлите, не са си вдигали телефона, не са били достъпни за въпроси, пращали са ми шаблонни отговори, от които ми се ПОВРЪЩА. Мисля си, че има начини това да се избегне, ако не желаят да го отрепетират.
Ако не искате да ви търсят, обяснете още в началото как искате да става връзката с вас и кое може или не. Ако не ви е приятен някой кандидат, препратете го към колега. CC-вайте ги тия колеги. Като излизате в отпуск по средата на процеса, уведомете кой поема комуникацията. Информация, информация, информация.
5. Кошмарът: липсата на обратна връзка
Това е най-тежкото провинение на HR специалистите. Изобщо не ме интересува колко работа имат, каква им е програмата, структурата, кашлят ли, кихат ли, "в натоварен период" ли са. ТОВА Е ТЯХНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ. Обратната връзка е единственият шанс за нас от другата страна да подобрим неща в себе си – поведение, умения, презентация. Да надграждаме, развиваме и добиваме рутина. Без фийдбек това няма как да се случи. И не говоря за "просто имаше кандидат с малко по-добри технически умения". Говоря за структуриран и всеобхватен фийдбек, като, да речем, в Progress, които също не ме наеха, но ми обясниха в 2-3 кратки параграфа защо. Трофея по неадекватност в този аспект държат една българска компания за обучения на data анализатори, плюс една английска, която прави електронно банкиране за малки и средни предприятия. Модерна тактика е ghost-ването. Просто спират да ти пишат ей така, от нищото. Все едно никога не си отделил време и усилия за тях, все едно изобщо не си съществувал.
Имам ужасно много насъбрала се горчилка в последните месеци. Трудно е по ред причини
– малко добри предложения и места, които поне за мен си струват, недостатъчен опит, огромна конкуренция, но го има и другото. Много компании не знаят какво правят и че company culture не е просто фенси думичка. Процес по наемане от 2+ месеца за българския пазар
не е ок. Очакването в нищото убива; дори в началото да е поносимо, след петото интервю и "задачка" вече усещаш, че се задъхваш. Кариерните специалисти, които аз съм срещала, много рядко могат да вдигнат глава и да помислят за индивидуалността на човека отсреща. Да прозрат силните и слабите му страни, без да го разпитват като третокласник. Да видят потенциала му. Да уважават времето му (а и собственото си време!).
Сигурна съм, че списъкът може да бъде обогатен (здравейте, снизхождение, мачизъм, micromanagement), но ще съм предколедно добра и ще ви кажа, че ми олекна. Със сигурност фактът, че съм на това място – безработна, разочарована, обезкуражена, безрадостна – има някакъв смисъл за мен самата. Дано не го търся още дълго.
