Преди някой да стане родител, никога не вярва, че е възможно да обича друг човек повече от [...]. Никога не мисли, че е готов. Никога не вярва докрай на приятели или на своите родители. Аз самата в последната година все повече си мисля, че по-разумното в днешно време е да нямаш деца.
Но преди 11 години станах майка. Не е преувеличено да се каже, че с първото дете ставаш родител и на себе. Аз имам този късмет и съм щастлива, че раста заедно със Самуил. Да, възможно е да обичаш някого повече от всеки друг, но най-хубавото е да започнеш да обичаш себе си с любов, която си длъжен да си даваш, за да може да расте връзката с детето ти.
Обичта към себе си не е така плътна и приемаща, както към детето ти. Напротив, чуплива е и се променя, но е жилава и устойчива, търпелива.
Самуил е моето първо дете. Каквото и да се случва в живота ни заедно, той винаги ще е първият. Човекът, който отглежда и нас, който показва огледалото, който се бунтува там, където ние не сме могли да възроптаем. Негови са гневът към несправедливостите и меката и въздушна радост, когато се притиска към нас и ни прегръща дълго, вече толкова висок и едър, толкова преливащ извън пределите на ръцете ни. Негови ще са раните и сам ще намира начини да (ги) преодолява. (Неизбежността на нараняването е нещо, с което трудно се свиква в родителството).
Мило мое момче! Бъди здрав! Бъди все така одухотворен, мъдър, чувствителен! Неописуемо много те обичам,
мама.
